Днес го видях. Той си беше същия, но погледът му беше мрачен. Сякаш след мен никоя друга не е успяла да го направи щастлив. Очите му бяха тъмни, та дори и слънцето не успяваше да ги стопли. Усмивката му беше каменна, а сърцето студено. Погледите ни се засякоха и всичко се промени. Спомних си за всичките години, които му подарих. Всичките сълзи, усмивки, цялото щастие.. Те нямаха значение, защото той бе различен. Разминахме се, а аз не исках никога повече да го виждам.